Психология на бременността

МАРИЕТА ИГАРЕНСКА-НЕШЕВСКА психолог, психотерапевт.
Бременността, като време за радост и израстване.
Правила и техники за справяне с емоционален дисбаланс, послеродова депресия.

Бременността е уникално, и в същото време – естествено състояние, през което преминава женският индивид в даден период от живота и развитието си.
Дали детето ще възприема себе си и ще действа в живота си, като щастлива или тъжна, агресивна или смирена, уверена или обзета от безпокойство личност, зависи отчасти от посланията, които то получава за себе си още в майчината утроба. Главният източник на тези формиращи послания е майката на детето.
Бебето в утробата на майката чува, усеща и дори „вижда”. И най-важното – то може да чувства. Този факт е доказан още през 70-те години на XX век. Теоретичните и практически изследвания в последните 50 години доказаха, че пренаталният опит се съхранява в клетъчната памет на индивида и се отразява на целия последващ съзнателен живот. Стотици проучвания са документирали, че неродените бебета ритат, когато се чувстват неудобно, когато са изплашени, разтревожени или объркани. Фактите показват, че психичното и емоционално състояние на майката се предава и на детето. Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът се „научава” да изпитва определени чувства и да изживява различни състояния. Така в гените се кодира основата на бъдещата личност. Деветте месеца на бременност представляват не просто физиологичен процес, а отговорност за целия последващ живот на бъдещия човек. По време на общуването с детето до неговото раждане то получава ласки, топлина и грижата на бъдещите си родители.
Всяка бременна е подложена на резки емоционални сривове, които са опасни не само за самата жена, но и за плода. Когато бъдещата майка изпитва стрес, нейният организъм произвежда голямо количество от хормона кортизол. Кортизолът увеличава кръвното налягане и съдържанието на захар в кръвта. Стресът по време на бременността е опасен по няколко причини:
– Хроничен стрес, изпитван в продължение на няколко седмици, намалява растежа на плода и развитието на клетките в организма му;
– Увеличава риска от аборт или преждевременно раждане;
– Повишеното ниво на кортизол може да повреди мозъка на все още нероденото дете и / или да предизвика проблеми в бъдещото възпитание.
Много често бременната се чувства неразбрана, особено от своя партньор. За жената е много важно точно в този момент да получи подкрепа от любимия човек. Ето и няколко основни правила за справяне с емоционалния дисбаланс по време на бременността:
Приемете факта, че физическите и емоционални изменения са неизбежна част от бременността.
Разберете, че това е само временен етап.
Бъдете осведомени: всеки триместър от бременността носи нови изменения.
Полагайте грижи: бременната жена е отговорна за появата на новия живот.
Водете диалог, общувайте: бъдете открити, не задържайте в себе си страха и безпокойството.
Осигурете си време за покой.
Осигурете си развлечения.
Движете се.
БРЕМЕННИ, ГРИЖЕТЕ СЕ ЗА СЕБЕ СИ!
- Приемете помощта на близките си, позволете им да направят нещо за вас.
- Спазвайте хигиена на съня: правете упражнения 3 до 6 часа преди сън – кратка разходка след вечеря е перфектото решение; избягвайте алкохола; спазвайте режим на лягане – в един и същ час; избягвайте да пиете течности в големи количества вечер – те са причина да се будите нощем с позиви за уриниране, а това снижава качеството на съня; не работете на компютър до късно вечер; избягвайте дрямката през деня.
- Научете се да релаксирате!
- Смейте се – смехът е добро лекарство, тренира и отпуска мускулите, понижава нивото на кортизол, увеличава се активността на клетките – защитници, увеличава се дълголетието.
- Бъдете щастливи, бъдете радостни! Отделяйте си време за „радостен душ” през деня. Ако имате музика, която ви носи радост, пускайте си я и си представяйте как обливате детето си със светлина и любов.
- Избягвайте по възможност негативните преживявания, научете се да се справяте със стреса и да трансформирате негативните чувства в позитивни.
- Бъдете особено бдителни за вътрешния си диалог, осъзнавайте до какви мисли и чувства ви води той и, ако трябва, го променете.
По време на бременността жената е духовният учител на своето дете, утробата й е неговия първи свят, входа към земния живот. Емоционалната стабилизация, баланс и хармония на бременната жена е изключително важна. Душата се храни с красота. Установено е, че по време на занимяния с танцуване, пеене, рисуване започва самото общуването с детето. С израза на творчеството бъдещата майка се учи да изразява своята любов към малкото още преди неговото раждане. Деветте месеца на бременност представляват не просто физиологичен процес, а отговорност за целия последващ живот на бъдещия човек. Ако желаете да заложите талант, воля, интелект, вътрешна хармония и решителност у детето си, е нужно да положите известна работа по собствения си психоемоционален живот.
Раждането е минало. Неочаквано ви връхлита вълна от необяснима тревога, чувство на самота, сълзлива сте, лесно се разстройвате, агресивна сте … Питате се: “КАКВО СТАВА С МЕН !!!???”
В резултат на стреса от раждането и нарушения биохимичен баланс в организма, голяма част от младите майки преминават през т.нар. постнатални (послеродови) разстройства, които са три вида:
- родилна тъга (“Maternity blues“, “baby blues“): появява през първата седмица след раждането при 50-80% от родилките. Продължителност: рядко надхвърля повече от две седмици. Симптомите: още през първия ден след раждането са чувство на изтощение, лоша концентрация, лека обърканост, дезориентация, липсата на енергия, потиснатост, тревожност, тъга, нервност, безсъние, загуба на апетит, емоционална лабилност;
- послеродова депресия: при около 10-20% от родилките; започва по-късно – до 3 месеца след раждането. Най-често симптомите се развиват около 2 седмици след раждането, след като родилката вече е изписана от болницата: отпадналост, главоболие, вцепененост, изтръпване на крайниците, болки в гърдите, сърцебиене, хипервентилация; чувство за безнадеждност, неспособност за справяне, свръхзагриженост за бебето, нарушения в концентрацията и паметта, загуба на обичайните интереси, суицидни мисли, “странни“ или чудати мисли; нарушения в паметта и мисловните процеси, трудна концентрация и съсредоточаване, разсеяност; панически атаки, враждебност, крайни реакции, фобийни страхове, халюцинации, кошмари, силна вина, липса на чувства към бебето или прекомерна ангажираност с него, усещания за ”вън от контрол”
- постнатална (пуерперална) психоза
Между грижите за вашето бебе и посещения при лекаря за наблюдения е възможно дори да не забележите, че страдате от послеродова депресия! Не забравяйте да зададете следните въпроси в първите няколко месеца след раждането:
Изгубих ли интерес към секса?
Имам ли резки промени в насторението?
Или например … чувствам ли се като вцепенена?
Ами изтощена? Иска ли ми се просто да седя, повече?
Усещам ли се като излязла извън релси, с постоянно притеснение?
Иска ли ми се никой да не ми досажда?
Чувствам ли се виновна за тези чувства?
Плача ли по-лесно и по-често от обикновено?
Чувствам ли се без причина обезпокоена, раздразнителна, ядосана?
Ако сте отговорили с „ДА” на един или повече от тези въпроси, това означава, че е напълно възможно да имате симптоми на послеродова депресия.
Всеки десети баща страда от послеродова депресия. Симптомите са нарушения в сексуалното общуване – понижено либидо, неудовлетвореност от интимните контакти, нарушена еректилна функция, преждевременна еякулация. Причини за послеродова депресия при мъжете са недостигът на сън, новите задължения (напр. необходимостта на съпруга да бъде около родилката да я подкрепя). Често признаците на депресия при мъжете се игнорират от обкръжаващите!!!
Как да се справя с послеродова депресия?
БЪДЕТЕ ОТКРОВЕНИ – СЪС СЕБЕ СИ И С ОКОЛНИТЕ
Всяка майка, която преживява послеродова депресия, има нужда от всекидневна помощ и компания, упражнения, добър сън, добра храна, прегръдки, както и много усмивки и поводи да се смее. Нека тези около вас знаят, че сте в труден период за адаптиране, така че да могат да ви изненадат с малки жестове, или с нежно докосване през целия ден. Това ще спомогне за облекчаване на симптомите. Освобождаването на емоциите през смях ще доведе до освобождаване на потоци от така необходимите химикали в мозъка като окситоцин, допамин и серотонин. Една шега, смешен филм или гледане на комедийно шоу наистина може да бъде най-доброто лекарство, дори ако последното нещо, което се чувствате е това се смеете.
Мариета Игаренска
психотерапевт, клиничен психолог
+359 888 460 406
igarenska@gmail.com
ул. „Май” No 9
4000 Пловдив

Коментарите са забранени.