Да родиш в Лондон

Здравейте, моето име е Юлиана. Родена съм в Пловдив. На 30 години съм и това беше най-щастливата година в живота ми!!! На 14.06.14 се роди синът ни Светлин!! Живея в Англия (Лондон) от няколко години, бременноста ми беше установена там, но решихме със съпруга ми да се върна в България, в Пловдив за няколко месеца!! Това беше едно от добре взетите решения, защото така стигнах до вас /курсовете за бременни/!! В края на 28 г. седмица се върнах в Лондон! Бременноста ми вървеше добре и при всеки преглед ми даваха оценка на риска слаб. В началото на 31 гестационна седмица започнах да се подувам ( ръцете, лицето, краката и ходилата) не обърнах внимание, защото беше нормално, но седмица след седмица ставаше все по-лошо. Започна главоболие и световъртеж. И така докторите ми казаха, че съм с прееклампсия! Следяха ми кръвното през ден и слушахме тоновете на бебо! Но аз се чувствах все по-зле и в 37 гестационна седмица, на 13 .06.14 год. постъпих за пореден път в болницата! Обясниха ми, че риска за мен и бебо е голям, че няма да чакат и ще предизвикат раждане. Аз разбира се попитах за нормално раждане и ми казаха, че ако кръвните тестове са добри ще ми свалят кръвното с хапчета и ще ми поставят вагинална таблетка за предизвикване на раждане! И да!!! Така и стана, в полунощ ми поставиха хапчето и казаха, че в 12 на обед на другия ден ще го махнат. Аз нямах търпение бях подготвена и много спокойна!!! На другия ден в 12 часа на обед махнаха хапчето и акушерката каза, че съм с 2 см. разкритие и в 13 и 30 ще ми спукат водата. Аз бях готова! Изпратиха ме на разходка в двора на болницата за един час! Разхождах се, имах много слаби контракции. Взех си сандвич и плодове, хапнах, пих вода и стана време да се качвам. Спукаха ми водата в 13 и 30 часа и ме пуснаха на мониторинг за 20 минути. За всяко нещо ми съобщаваха, какво правят и питаха дали съм съгласна, след което отново ми казаха да се разхождам в района на болницата и така близо час! Контракциите ми бяха редовни, но не много болезнени! Бях много спокойна!!! Говорех на бебо, че трябва да си помагаме, че го чакам! Качих се горе, беше около 15 часа, прегледаха ме и имах 3 см. разкритие. Болките леко се усилиха!! В стаята имаше плакат с всички пози, които бяхме учили на курса в Пловдив! Имаше топка, два вида стол и много възглавници!!! Аз бях в отделение за раждане с риск и не ме допуснаха до стаите с басейн! Съпругът ми дойде към 15 и 30 часа. Болките се усилиха но аз дишах, помолих го да не ме пита нищо и да не ме докосва, също така помолих и акушерката да не ми говори! Към 16 часа поисках райски газ!! Дишах бавно и спокойно, пазих си силите, пиех малки глътки вода през цялото време!! Болките се усилиха и след още час попитах за епидурална упойка (просто реших, че ще ми е по-добре). Акушерката ме прегледа и каза, че съм с 6 см и да изчакам да видя дали болката се усилва – тя просто ме отклони от мисълта за упойка и не си поставих. Доста бързо след това започнах да усещам напъни! Тя ме погледна и каза, че това е главата на бебо и много бързо става всичко! Бях с 8 см и се налагаше да дишам ,така ми каза моята акушерка, която мокреше лицето ми със студен компрес и масажираше кръста ми! Накара ме да сменя позата. Подпрях ръце на леглото с възглавница под тях и започнах да полюшквам ханша, трябваше да дишам, за да забавим процеса! Това беше най-трудното! Напъните се усилваха, аз сменях позите, дишах, пиех вода, дишах и когато вече беше неизбежно ѝ казах, че ще напъвам!! Следвах всичките ѝ инструкции и най-важното следвах тялото си, подчинявах му се!! След 6-7 дълги и не толкова напъна синът ми излезе със силен вик!!! Никога няма да забравя този момент! Сложиха го на гърдите ми и стоя така близо час! Закърмих го, той сучеше силно, гледах го и бях много щастлива! Получих невероятен прилив на енергия! Таткото отряза пъпната връв! Аз дарих плацентата! Бяхме много щастливи!

Моето раждане беше един щастлив и незабравим момент, беше по-хубаво, отколкото съм си представяла! Но сега знам едно, всичко научено ми даде сила и увереност, бях смела, бях спокойна, бях подготвена!!! Родих с една акушерка, без излишни доктори и други хора, родих без упойка, без разкъсвания, без страх, за около 4 часа!

Благодаря на Тони и Елица и целия колектив! Благодаря на моята акушерка Агниешка, която никога няма да забравя! И благодаря на съпруга ми, че беше до мен!!

Мама Юлиана и бебе Светлин!

Коментарите са забранени.