ЛИМБИЧНО ЗАПЕЧАТВАНЕ

ЛИМБИЧНО ЗАПЕЧАТВАНЕ

Елена Tонети-Владимирова

Първите ни преживявания в света ни засягат по дълбок начини. Как да направим първото преживяване на нашето дете възможно най-радостно и нежно?
Новороденото в действителност е изключително чувствително същество, по-чувствително отколкото той или тя ще бъде, в който и да е момент от живота си на възрастен. Въпреки тази чувствителност, ние не помним осъзнато нашето раждане, но за добро или зло, тези ранни впечатления остават с нас до края на живота ни. Двадесет и пет години на задълбочени изследвания в областта на пренаталната психология показват пряката връзка между обстоятелствата на нашето раждане и подсъзнателните поведенчески и емоционални модели в живота ни като възрастни. Ние много добре знаем как са направени основните настройки в нашите телевизори, фотоапарати и други устройства. Представете си, че настройвате цвета на вашия телевизор до максимум зелено. Без значение, какво се появява на екрана всичко ще има зеленикав оттенък. По същия начин, ако яркостта е настроена на минимум, на екрана ви ще се появи необичайно тъмна картина. Подобен механизъм работи и в нашите мозъци. Този механизъм , наречен лимбичен отпечатък, е бил преднамерено използвани в продължение на хиляди години, за да се обучават животни от кучета и коне, до слонове и циркови мечки. Например слончета, които се оковават за малък кол забит в земята в началото на живота си, негодуват с всичка сила в продължение на няколко дни, докато най-накрая спрат. Когато пораснат и имат достатъчно сила да изтеглят кола , те никога не опитват.
Как се формира лимбичният отпечатък?
За да разберем по-добре лимбичия отпечатък, ние трябва да разберем основната структура на нашия мозък. Над гръбначния мозък има сегмент наречен мозъчен ствол (понякога се нарича мозък на влечуго), отговарящ само за физиологичните функции на тялото. Дори когато други части на мозъка не работят, както в случай на кома, мозъчния ствол осигурява основните физиологични процеси на тялото. Белите дробове и сърцето на човек в кома продължават да функционират. Жените в кома продължават да имам менструация, а бременността продължава да се износва.
Най-външната страна на мозъка се нарича мозъчната кора и е отговорна за умствената дейност. Понякога я наричаме „сивото вещество“ и това е, което обикновено мислим за мозък – частта, която е отговорна за нашите когнитивни функции като логика, памет и изчисления.
Под мозъчната кората главният мозък е разделена на пет дяла. Най-вътрешия от тях е лимбичният дял, който е отговорен за нашите емоции, усещания и чувства. Лимбичният дял не е пряко свързан с кората. По време на бременността, раждането и ранното детство, лимбичната система регистрира всички наши усещания и чувства, но не може да ги прехвърли в паметта, защото кората на главния мозък все още не е развита. Независимо от това, ехото на тези усещания живее в тялото през останалата част от живота ни, независимо дали го осъзнаваме или не.
Ние идваме на този свят широко отворени за получаване на любов. Когато я получим, като първоначален опит, нашата нервна система лимбично запечетва – програмира неоспоримата правилност на съществуването ни. Да бъдем държани от любящите ръце на майка ни и кърмени ни дава естествено чувство на блаженство и сигурност, тя определя света като точното за нас място да съществуваме.
Ако първите ни впечатления са нещо различно от любящи (например болезнени, плашещи или самотни), тогава тези впечатления ще се запечатат като наше валидно преживяване за любовта. Това ще бъде веднага кодирано в нашата нервна система като зона на комфорт, действаща като заместител на любов и грижа независимо от това, колко нежелан всъщност е опитът.
Ефекти от лимбичното запечатване
Като възрастни ние несъзнателно, автоматично пресъздаваме условията, които са запечатани при раждането и през ранното детство. Изследване проведено от пионерите на пренатална психология, лекарите Томас Верни, Дейвид Чембърлейн и Уилям Емерсън показва, че огромен брой физически състояние и поведенчески разстройства са пряк резултат от травматични преживявания по време на бременност и усложнения по време на раждането. Те могат да включват сетивно претоварване, ненужни механични интервенции, химична стимулация, секцио по желание, обрязване, отделяне от майката веднага след раждането, липсата на кърмене и др.
Отвъд опустошителния ефект на травма по време на самото раждане, какво се случва след това е също източник на неприятности. Тези проблеми не са извън обичайното, те са въпрос на рутинната, безлична следродилна болнична помощ. Липса на незабавен топъл, мек и грижовен контакт с майката, незабавно рязане на пъпната връв, грубо обработване, игли, ярки светлини, стряскащи звуци … всичко това образува незабавно връзки в нервната система на новороденото за нова зона на комфорт. Тъй като детето расте, то ще продължи несъзнателно да пресъздава и привличат едни и същи повтарящи се ситуации на страдание, болка и безпомощност или пък да стане насилник. Дори ако рационалното му ум по-късно точно разпознае това като модел на насилие, запечатването вече ще се е случило в друга част на мозъка.
Според едно проучване през 1995г. от д-р Уилям Емерсън, 95 процента от всички раждания в САЩ могат да се класифицират като травмиращи. Петдесет процента са оценени като „умерена“ травма и 45 на сто като „тежки“. Този проблем засяга всички нас.
Роден в мъчителни родилни болки или във вцепенението и токсичността на анестезията, ние сме лимбично програмирани за страдание или скованост. Травматични раждания ни лишават от нашата сила и намалява способността ни да обичаме, де се доверяваме, да бъдем интимни и да развием истинския си потенциал. Зависимости, слабост при решаване на проблеми, ниско самочувствие и невъзможност да бъдем състрадателни или отговорни всички те са свързани с родовата травма.
Разрушавава се Моделът на Обичайното /Нормалното/, една жена да ражда по начина, по който тя е родена. Поради лимбичното отпечатване, това е просто начина, по който тялото си знае как да се възпроизвежда. Ако тя се е родила с усложнения, по всяка вероятност тялото ѝ ще ги повтаря. Освен ако жената съзнателно не промени тази лимбичната памет, тя ще предаде своята собствена рождена травма на дъщеря си, както самата тя я е получила от майка си.
Първото раждане е огромна възможност за изцеление. Толкова много може да се направи, за да се подготви жената за по-доброто и достойно раждане! Как ние изживяваме живота си е значително определено от нашия лимбичен отпечатък. Това засяга нашите интереси и предпочитания, нашите професионални и брачни избори, това което ние намираме за привлекателно и това, което ни отблъсква. Задължени сме да осигурим на децата си нежно пристигане в нашия свят и да ги научим да раждат без да страдат.
За да се роди един прекрасен шедьовър, независимо дали е под формата на човешко бебе, красиво стихотворение, здрава градина или просто богат, пълноценен ден, който си струва да се изживее – ние трябва първо да се излекуваме от нашата собствена рождена травма. Въпреки мощната сила на лимбичното отпечатване, изцеление е възможно. Има много начини да се възстанови нашето чувство за благосъстояние. Ние трябва да признаем, че колкото и грубо да е нашето начало, като възрастни ние можем да променим основни си настройки, можем да препрограмираме нашето лимбичо програмиране и да трансформираме нашите страдания и безпомощност по време на раждането в любов и радост от това да си жив на тази планета.
Аз ви каня да си представим възможностите, които ще се отворят за човечеството, ако жените напълно овладеят първоначалният капацитет на всички бозайници да раждат и да отглеждат децана ни без травма. Ние можем да подобрим качеството на нашия вид за едно поколение като позволим на нашите деца да влязат на този свят без да бъдат програмирани за страдания и болка, въвеждайки ги в един свят на безопасност, състрадание и здрав разум. Ние не можем да се развиваме като вид, освен ако не създадем ново поколение, което не е било увредено по време на бременността от високо ниво на стрес-хормони в кръвта на майка си или от ненужни физически и емоционални травми. Както е казал Айнщайн: „Ние не можем да решим нашите проблеми със същото мислене, което сме използвали, когато сме ги създали.“
Когато представите за раждането се промени от тревожност и страх, към любов и безопасност, тогава ние наистина ще имаме шанс да постигнем своя най-голям потенциал. Ние можем да възвърнем своято истинска сила като изчистим болката на предци ни от нашата система и подготвим сцената за нашите деца, за да пристъпят те в живота си като спокойни, овластени пазители на Земята.
Елена Тонети

http://pathwaystofamilywellness.org/Pregnancy-Birth/the-limbic-imprint.html

За автора:
Елена Tонети-Владимирова е основател на „Раждане в битието“, международно движение за съзнателно създаване на потомство, основана през 1982 година. Тя продуцира и режисира през 2006 г. документалния филм „Раждането – каквото го познаваме“. Тя пътува по света провежда семинари, стажантски обучения и изнася лекции. За повече информация, посетете www.BirthIntoBeing.com

Коментарите са забранени.