Уникалното раждане на Марая

Здравейте и за много години! Живи – здрави и много, много бебета!
Отдавна се каня да ви пиша, но все не ми оставаше време. Бях на курс при вас през лятото, с термин 26.08.2013 и родих на 27.08.2013 едно здраво и красиво момиченце, с размери 3500кг и 50см – Марая я нарекохме. Пиша ви, защото искам да разкажа за Уникалното раждане на Марая, което е такова благодарение на вас.
Ето и историята:
На 23.08.2013/петък/ отивам на последен преглед при моята лекарка и се установява, че съм с 5см разкритие. Започва едно убеждаване да ходя в болница, защото можело да родя всеки момент. Ужас, как така ще раждам! Майка ми баща ми не са се прибрали от Англия /те там живеят/ и не са ме виждали на живо бременна! Абсурт да родя! Ще ги чакам до понеделник. Лекарката започва да ме плаши, че имало риск за бебето и ще направя беля, но аз си знам моето – няма да ходя в болница, докато не ми изтекат водите или нямам контракция на 5 минути. Прибрах се в къщи, седнах на дивана и започнах да говоря на бебето, както в курса ме учеха и се разбрахме, че ще чакаме баба и дядо да се приберат. Минаха събота и неделя без да съм родила и без да имам, каквито и да е признаци, че ще раждам. Идва понеделник, майка ми и баща ми си дойдоха видяха ме бременна, пипаха корема, радваха се, ядохме, пихме, веселихме се и правим планове за вторник, че ще ходим на фризьор /но аз съм с едно на ум, че във вторник ще раждам, но си трая без да казвам на никого дори и таткото не знаеше/. Във вторник ставам рано, отивам в банята, направих си тоалет и седнах да се разберем с бебето как ще стават неща и май се разбрахме. Малко се помотах в къщи до към 12 часа и таткото ме закара до болница „Св Георги“ с идеята, че ще съм само на преглед без да забелязва че нося малка чанта със себе си /до момента нямам контраций, няма изтичане на вода, няма признаци, че ще раждам/. Качихме се горе и на вратата ме питат какво има, имам ли контрация или изтичане на вода. Съответно казах, че нямам нищо, но ще раждам. Сестрата ме погледна с недоумение, но ме вкара вътре и ме прегледаха, при което установяват, че съм с 7 см разкритие. Настана една паника, че нямало легла, а съм щяла да родя скоро. Почнаха да слагат система – ужас! Докато кажа, че не искам система вече бях съблечена и облечена с някаква тяхна ношница и бяха готови да ми правят клизма, и тогава просто се развиках, че не искам система, не искам клизнам /сложила съм си свещичка още сутринта/, не искам епизиотомия, не искам шевове, не искам никой да ми се бърка, ще родя нормално и да се намесят само в краен случай. Всички ме гледаха с недоумение и се чудеха дали не съм луда. Започват да ме убеждават, че не може така, че най-малкото трябва система, но не успяха да ме убедят. Легнах на леглото и започнах да си говоря на бебето, че е време да излиза, че я чакам, че ще е гушкам и ще ни хубаво двете и т.н. В 13 часа започват контраций леки, но чести после станаха по-силни и по болезнени, и тук се сетих ДИШАЙ ДИШАЙ ДИШАЙ! Е, дишах и не ме боля, УРА! Акушерката ми спука водите и каза, че съм почти готова и че след малко ще трябва да напъвам. Как така ще напъвам! Аз още не съм се качила на магарето и няма да напъвам, докато не ме качите на магарето. Акушерката полудя, развика се, че не можело така, трябва да правя какво кажели, а не каквото си искам. Но една сестра явно схвана, че нещата ще се случват, както аз искам и ме заваде до магарето, качи ме и каза, че ако не рода до 20 мин ме сваля. Екипа се събра, но никой нищо не прави само ме гледат тъпо и чакат. Нямам контраций, няма болка, явно е време да напъвам и си казах: -Хайде миличка, време е да излезеш, напъвай – дишай, напъвай – дишай. Екипът започна да помага и в един момент ми викат: -Спри, не напъва. А аз започвам да дишам, както са ме учили в курса и така в 13,45 малката изплака. Без шевове , без система, без хапчета, без упойка, чисто и натурално раждане в пълно съзнание и без никакъв страх. Всичко мина чудесно! Взех Марая веднага, след като е премериха и я закърмих още на магарето. Екипа се чудеха какво става и как е възможно. Всичко това се случи благодарение на ВАС – Тони и Елица. Вие ме научихте какво да правя и какво да очаквам, как да дишам, как да напъвам, как да кърмя, как да не ме е страх, как да държа на моето, как да съм уверена в себе си, как да говоря на бебето. БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ, БЛАГОДАРЯ! БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ И ДАНО СТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ ДЪЛГИ ГОДИНИ, ЗА ДА ПОМАГАТЕ НА ДРУГИ КАТО МЕН!
Мама Елена!

Коментарите са забранени.