„Историята на моя живот“ – или как станах мама за първи път

Здравейте,
всички бъдещи и настоящи мами !

Моето име е Десислава. На 29 години съм, щастливо омъжена и отскоро съм и най – щастливата мама, защото държа в ръцете си моята прелестна дъщеря и виждам как очичките й ми се усмихват с много обич.
Бременността ми премина изключително леко. Бях много активна, изкарах шоф.курс, работех, записах магистратура, посещавах училище за родители. Коремчето ми растеше и с него и нетърпението ми да дойде деня на най – дългоочакваната среща – раждането на моята дъщеря.
Благодарение на подкрепата, знанията и уменията, които придобих от курса за мами, бях уверена в себе си и исках да родя бебето си естествено и активно, без медикаменти и интервенции. Мечтаех си за раждане във вана с вода в присъствието на съпруга ми. И двамата бяхме обучени как преминават фазите на родилния процес, методите на релакс, визуализация, техники на дишане, напъване. Знаех, че неговото присъствие ще ми е от помощ.
Но уви, не всичко може да се планира в живота.
На 18.01.13 год. бях на консултация за водно раждане. Имаше определени критерии, на които трябва да отговарят майката и бебето, за да се даде разрешение за естествено раждане във вана с вода. Ние с моето бебе отговаряхме на всички, освен на един – бебето беше разположено в чисто седалищно прилежание.По време на консултацията се установи, че имам 3 см. разкритие и намалено количество на околоплодните води и втора степен на стареене на плацентата.Това бяха индикации, че скоро раждането ще започне.Имах още 16 дни до термина ми.
Лекарят, провел консултацията, настоя да остана под болнично наблюдение, докато започне родова дейност.
И така, трябваше да постъпя в болницата и да чакам признаците на започващо раждане. Всички лекари казваха: „Вие сте за секцио, нали? Бебето Ви няма да се обърне в главично предлежание.“
Стресът беше огромен. Бях настроена за естествено активно раждане. Представях си една отпускаща обстановка, аз във ваната с топла вода, съпругът ми до мен – да ме гали, масажира, целува, да се движа във водата, да дишам, да слушам релаксираща музика – да родя дъщеря си и да я гушна и закърмя веднага след това. Дори нарисувах картина с тази сцена. Гледах картината и се молех бебето да се обърне в главично прилежание .
Реалността ми представяше друг сценарий, но аз не се съгласих с него. Обсъдих със специалисти какви са рисковете да родя естествено при „чисто седалищно прилежание на бебето“. Оказа се, че преди 20 – 30 години много бебета са се раждали така, но днес съвременната медицина се застраховаше и категорично при такова прилежание на бебето и при майка първескиня – каквато бях аз, отговорът беше – родоразрешение със секцио. Освен, ако майката не се подпише, че поема риска и отговорността при евентуални усложнения в хода на раждането.
Да родя естествено и активно беше много важно за мен – това е най-естествения физиологичен процес, природата е заложила съвършени механизми за предпазване на бебето и даващи му добра защита при преминаване през родовите пътища и добър старт при среща с външния свят.
Естественото раждане без медикаменти и интервенции дава възможност за бързото възстановяване на майката, засилва майчиния инстинкт, изгражда силна връзка с бебето и дава по-добри адаптационни условия при среща с външния свят, в сравнение с бебета родени секцио.
След като разбрах, че тазът ми е широк, а бебето според ехографски замервания беше малко – около 3 кг., позата му беше „чисто седалище“ , реших че ще поема риска и ще отстоявам желанието си да родя естествено.
“ Светът принадлежи на смелите “ – така ме окуражи една от лекарките в болницата.
На 19.01.13 падна „тапата“ на шийката на матката ми. Докато бях в болницата в отделение „Рискова бременност“ нито за миг не забравих ценните съвети от курса за мами. При всеки удобен момент визуализирах момента на раждането. Прилагах дихателни техники за релакс, медитирах. Взимах си топли душове, пиех вода, танцувах, слушах релаксираща музика, разхождах се, правих си масаж, подготвях пиринеума си с упражнения на Кегел и не спирах да вярвам, че скоро ще видя очите на дъщеря ми.
На 21.01.13 почуствах силни контракции, но щом споменах за тях на наблюдаващия лекар, се оказа, че това са били силни подготвителни контракции и с груб тон ми заявиха: „Това е фалшива тревога от ваша страна „. Чувствах се объркана, все пак всичко ми се случваше за първи път и не знаех какво точно е истинска контракция.
На следващия ден следобяд усещах силни болки ниско долу в корема, свиващи болки – зачестяващи контракции. Не спирах да се разхождам, кляках, ставах, масажирах кръста си ниско долу, взимах си топъл душ.Беше различно усещане от всичко, което бях изпитвала до сега.Реших, че ще изчакам няколко часа, преди да кажа на дежурния лекар. Не спирах да се движа, полюшвах се, танцувах, пиех малко вода, не спирах да дишам „алтернативно дишане „- щом усещах паника. Полягвах за малко, затварях очи и дишах. Контракциите се засилваха и зачестяваха, записвах си интервалите, на които се появяват. Приемах всяка следваща контракция като силна морска вълна, затварях очи и “ се гмурках „. Не спирах да дишам. Нещо ми подсказваше, че раждането скоро ще започне. Поставих си слабителна свещичка, направих си тоалет. Отново си взех топъл душ и към 22.00 часа съобщих на дежурния лекар, че имам контракции на 5 минути. Направиха ми преглед. Установиха 8 см разкритие и изпаднаха в паника, че искам да раждам вагинално, а бебето беше седалищно разположено. Още веднъж се подписах на необходимите документи, че поемам рисковете при хода на раждането.
Постъпих в предродилна зала. По време на записа на тонове на бебето лежах на една страна, със затворени очи и не спирах да дишам при „прилива „на всяка следваща контракция. Поддържах мислена връзка с бебето си и му казвах как съвсем скоро ще се видим, как много го обичам.
При една по-силна контракция се спука околоплодния ми мехур и водите ми се плиснаха. Екипът ме премести в родилна зала.
Нямаше как да се възпротивя – за да се застраховат, лекарите ми предписаха една система окситоцин и епизиотомия.
Усещах напъните. Концентрирах се. Затворих очи и слушах напътствията на лекаря, водеш раждането. Дишах когато не трябва да напъвам и напъвах, когато беше необходимо, както ме бяха учили в курса за мами.
През цялото време мислено до мен бяха моята дула от училището за родители – Антоанета Борисова , лекарката – водеща упражненията за бременни – д-р Елица Анастасова и съпругът ми Данаил. Сякаш чувах гласовете им : „Напъвай. Напъвай. Справяш се чудесно. Браво на теб! Дишай.“
След три серии от три последователни напъна в 22:58 часа моето бебе изплака. Чувствах невероятен екстаз. Нещо топло и влажно излезе от мен и аз почувствах облекчение. Преливах от чувство на благодарност и обич. Благодарих на Бог, на целия екип, които водеше ражденето ми и специално на доц. д-р Учикова, на съпруга ми за невероятния дар и на целия свят.
Направиха тоалет на бебето, прегледаха го и след няколко минути тя лежеше на гърдите ми. Толкова малка и прелестна!.Ближеше гърдите ми и се опитваше да отвори устенца.
След малко се роди и плацентата ми. Показаха ми я, разгледаха я и ми обясниха, че всичко е наред, имала съм наистина безпроблемна бременност. Не усетих как получих свойте 6 външни шева след направената епизиотомия.
След час съпругът ми беше при мен и бебето. Целуваше ни, прегръщаше ни и тримата преливахме от щастие.
Накърмих дъщеря си още 2 часа след раждането й. Тя засука правилно и толкова ловко пое гърдата, сякаш го беше тренирала 9 мес. Сега сме на изключително кърмене на поискване. Тя – малката Полина – е много спокойна и наддава добре.
Бих искала да благодаря още веднъж за безценните съвети отностно кърменето и грижите за новороденото, които получих от Тони и Елица от Центъра за бременни, гр.Пловдив и курса за мами.
Благодарение на този курс, аз не се страхувах, бях уверена и знаеща, подготвена за най – голямата мисия на живота ми – да стана мама .

Пожелавам на всички бъдещи майки – лека бременност, бъдете знаещи, бъдете информирани, бъдете подготвени и вярвайте в себе си!

Благодаря на Антоанета Борисова,
на д-р Елица Анастасова от Център за бременни гр. Пловдив
на доц. Д-р Екатерина Учикова и екипа й от УМБАЛ “ Св.Георги гр.Пловдив

Десислава Борисова Калчева – Пейчинова
e-mail : d_kalcheva@abv.bg
facebook : desislava kalcheva-peychinova
0886930381

 

Коментарите са забранени.