Раждането на Ема

Раждането на Ема
След като си ходех вече повече от седмица с паднала тапа и 1 см. разкритие и бебка настанена ниско долу, обикалях усърдно улиците по 2-3 часа на ден, докато ме заболяваха ходилата и вече нямах търпение да раждам, вечерта на 18и я усетих по-различно – имах вътрешно желание са подредя всичко, което бях разхвърляла, да свърша някои дреболийки вкъщи, да се изкъпя и да си изсуша косата. Легнахме си като всяка друга вечер. Сутринта в 07:10 се събудих от топла вълна между краката- дааа, мехурът ми се беше спукал и бельото ми беше мокро. Погледнах часовника, уверих се пак, че са водите и събудих бъдещия татко. Спокойно си взех душ, бъдещия татко ми направи чай, поседнах на топката (това ми е и последната снимка като бременна), извадих плана за действие от курса за бременни и взех да си припомням всички техники за дишане. Пиех си чайчето и тренирах дишането. Събрахме и последните неща към багажа и тръгнахме към Окръжна болница. Звъннахме в 08 и малко на вратата на Родилното отделение, но тъй като нямах контракции, ни изпратиха към консултативния кабинет на 4-ия етаж. Почакахме там малко и ме приеха. Прегледа ме мил млад лекар. Каза, че имам 1,5 см разкритие, бебето се е позиционирало долу и че ме приемат в Патологична бременност. Настаниха ме в Патологична бременност в стаята с момиче, което чакаше за секцио. Водите продължаваха да си текат. Направиха ми запис на тоновете, в 10:00 доктора пак ме прегледа и каза- 3см. разкритие и че според него до 2-3 часа ще се отправяме към Предродилна зала. Да, ама не. Мохабетсвахме си с момичето в стаята цял предиобед и цял следобед. Следобяд пак ме прегледаха – все още 3 см разкритие, контракции – само нормалните стягания, които си имах от 7ия месец. Към 17:00 започнах да усещам по-чести и по-интензивни стягания, както и по-осезаема болка в кръста. А водите течаха ли течаха- сменях лигнин след лигнин, като си мислех, че вече няма какво повече да тече- но се оказа, че водите се обновявали на всеки два часа. В 18:50 ме прегледаха пак- 4 см разкритие! Като застъпи нощната смяна- още един преглед- 4,5см. и „хххх“ (не помня термина) шийка. Старшия доктор каза- водете я в предзала. Аз отворих ей такива очи, защото все още нямах нетърпими болки, бях в супер настроение и чаках да стане поне 7см. разкритие, че да ходим в предзала. Събрахме набързо багажа, информирах бъдещия татко скоро да идва и хайде в предзала. Акушерката по пътя ми даваше зор- „Хайде, по-бързо“, а аз и казвам- „ Добре де, за къде сте се разбързали, има време“. Приготвиха ми леглото в предзала, приготвиха нещата за бебка, сложиха ми коланите за запис на тоновете и ми включиха система атропин. Успях да си измоля малката бутилчица вода с биберонка и си пийвах по-малко. Бях в супер настроение и още не вярвах, че скоро ще се ражда! Казвах си: „С тия 4 см. разкритие, има време“. Не помня колко време след това ми включиха и друга система (окситоцин). Скоро след това започнаха по-силните контракции, усилваха се бързо, исках да дишам правилно, така както знаех, че трябва, но единственото ми желание беше да стана от леглото и да заема друга поза. Уви- никой не ми позволи. Но поне успях да си измоля втора възглавница, която ме повдигна и ми позволи да контролирам малко повече движенията си при контракциите. Контракциите станаха доста силни и помня, че ми включиха обезболяваща система. През това време редовно ме преглеждаха за разкритие. Последния преглед беше на 6см и малко. Скоро след това усетих още по-силен напън и желание за ходене по голяма нужда. Акушерката ме прегледа, каза, че това са последние ми болки, направи „нещо“ на шийката и болките наистина спряха. След това ми каза „раждаме“, а аз умно попитах – „ Ама тук ли?“. Направиха ми инструктаж за напъните, а аз гордо казах- „Знам всички за напъните и за дишането“. Репетирахме 1-2 пъти и се преместихме в родилна зала на стола. Акушерката и докторката ме окуражаваха по време на напъните, не помня след колко напъна- може би 3 серии по 3, като последния се постарах доста и моята бебка проплака в 21:00 часа, 3050г и 47см. – понеже бях в полуседнала позиция я видях- бяла и хубава , такава, каквато си я бях представяла. Прерязаха пъпната връв, увиха бебка в пеленката и ми я дадоха да си я гушна. Беше толкова малка и сладка. Направиха ми няколко вътрешни шева, завиха ме с одеяло и ме настаниха отстрани на родилната зала. Обадих се на щастливия татко, който вече беше видял нашата малка дъщеричка. Час и половина мина бързо, след това ме изведоха от родилното отделение, на излизане ме чакаше щастливия татко. Закараха ме в стаята, преместих се на леглото и сестрите ми казаха, че моята девойка огласяла цялото отделение, откакто я били довели там. Донесоха ми я след 10 минути, сестрата ми помогна да се настаня на една страна и сложи бебка в легнало положение. Така устремено се докопа до гърдата и засука от раз, че не можах да повярвам- беше като малка пиявичка- толкова сладко дърпаше и такива хубави звуци издаваше. Сестрата ми я остави, дойде след 10 минути, тя още си цокаше. Дойде след още 10- още си цокаше!
Това беше моето раждане и старта на нашия живот с малката, сладка Ема.
Мама Галина!

Коментарите са забранени.