Обезболяване на раждането.

Проф. д-р Н. Милчев, Ръководител АГ катедра към МУ, Пловдив и ръководител АГ отделение към Университетската болница
(Записки от лекция, изнесена пред бъдещи майки)

Не съм против обезболяването при раждане, но всяка интелигентна жена трябва да знае защо, кога и какво може да се обезболява Аз по принцип съм против търговската реклама при използването на упойки. Много лесно е да се каже:”Правим такава упойка, правим това и това, плащате 100 лв. и всичко е готово.”Но това съвсем не е така.
Има няколко вида обезболяване. Когато се води оперативно раждане – цезaрово сечение, тогава най-добрата анестезия е общата (интубационната). Всъщност при цезaровото сечение могат да се ползват два вида анестезии – или спинална, или обща. Спиналната е неподходяща при спешен случай, когато не може да се чака 20-30 мин. за оводняване, а трябва да се действа спешно. Спиналната и епидуралната анестезии са открити от Бирх, немец, който в мотото на своя книга пише за тях: ”Да, за предпочитане са, при невъзможност да се приложи обща анестезия.”. Разбира се, при нормално раждане, епидуралната анестезия има своето място. Но има държави, в които тя е забранена със закон. Съгласен съм, че ние трябва да сме модерни, но в нея няма нищо модерно. Този вид анестезия е измислена преди десетки, десетки години и е откритие на 19 в. При раждане със секцио може да се направи спинална анестезия, обаче ако всеки си поеме риска. Не съществува безрискова анестезия. Определено по-малко са рисковете, когато се използва обща анестезия, понеже жената е включена на апарат, който следи насищането с кислород, кръвното, пулса и т.н. Докато при спиналната анестезия, тъй като родилката е в съзнание и възприема околния свят, всяко притеснение, шум и др. може да доведе до повишаване на кръвното, до учестяване на пулса. При използване на спинална и епидурална анестезия лекарят трябва да е много опитен.От нашата практика знаем, че в 40-50% при цезарово сечение се започва със спинална анестезия и се завършва с интубация. При спиналната и епидурална анестезии има и други усложнения – получаване на главоболие в последствие.
Епидурална анестезия се прилага при нормално раждане. Така че не се връзвайте много на рекламите, които ви се предлагат,че това е едва ли не най-доброто нещо.Ако раждането се води по нормален път с епидурална анестезия, акушерът трябва да е много добър, да може да прилага някаква оперативна интервенция. През периода на разкритието, който трае 8-10ч.матката контрахира, раждането върви. Този период не е опасен – лекарят има достатъчно време да реагира. Но във втория етап – изгонването, когато главата на бебето е вклинена в тазовото дъно, минутата може да е фатална. Колко лекари могат да водят перфектно оперативните интервенции вакуум и форцепс? Има клиники в Пловдив, в които този метод изобщо не може да бъде приложен, тъй като не го владеят и нямат нагласата да правят това нещо.Затова много лесно се стига до цезарово сечение. При нормално раждане с епидурална анестезия оперативната активност се увеличава с 70%. Защо е така? Защото точно когато жената трябва да напъне, да включи коремната преса и диафрагмата, тя остава пасивна и неадекватна и не изпълнява това, което лекарите й казват. Родилката във втория период на раждането трябва да участва активно – да напъва, за да се съкрати този период. Той е много важен и много тежък за детенцето. Само като пример – от децата, които постъпват в нашата интензивна детска клиника 60% са на майки, родили с епидурална анестезия. При тази техника на анестезия първо трябва да има много опитен анестезолог, и второ – да има много опитен акушеро – гинеколог, който, ако се наложи, моментално да сложи форцепс, да сложи вакуум. Това е като цигулката – който си го може, свири добре .Който не може – и “Страдивариус” да му дадеш, нищо не може да направи.
Няма раждане без болка.Болката е защитен механизъм, все пак тя е поносима. Кога тези анестезии – епидурална и спинална имат място? Тогава, когато една жена, например, има инфекция на горните дихателни пътища и ако се интубира, инфекцията с тръбата може да се свали надолу и съществува опасност от пневмония. По теория, при наличието на индикации, че не може да се приложи обща упойка, може да се прибегне към спинална анестезия, ако става въпрос за операция. Ако става въпрос за нормално раждане се говори за епидурална анестезия. Сега акушерите са малко – повече са гинеколозите. Акушерството е изкуство, а много лекари бягат от него, бягат към секциото. Раждането на човек не е елементарна работа. Това е колкото естествен, толкова и изкусен процес. Майсторството е да водиш нормалното раждане. При деца, които са родени с епидурална анестезия, т.е. без майката да участва активно, родовият травматизъм е 5-6 пъти по-голям отколкото при другите. Това е световна статистика.Той е толкова пъти по-голям, защото се стига до провеждане на оперативно раждане, става дума за вакуума, за форцепса и то все пак при едно изкусно водене на раждането .Затова е много важен изборът на специалисти и заведението, в което ще става раждането. При епидуралната и спиналната анестезии атомията на матката е много по-голяма в сравнение с нормалното раждане раждане или при цезерово сечение с обща анестезия. При тях се използват и много спазмолитици –но-шпа, спазмалгон, мусколизин. Това, първо не е много добре за самото дете и второ, не е добре за ранния следродов период.
Друг вид обезболяване е използването на медикаменти, които имат обезболяващ ефект. На първо място това е старото, изпитано и много добро средство – лидол. Той може да бъде предложен след 4см. разкритие, когато жената вече е в активна фаза. Лидолът има централно обезболяващ ефект – жената , когато има контракции се събужда, а в останалото време е малко унесена и така достига до времето на изгонване, когато болката спира. Болката е в първия период, докато стане пълното разкритие на шийката – т.е. 10 см. Освен лидол може да се направи фентанил – мускулно или венозно. И той има много добър обезболяващ ефект.

Коментарите са забранени.